За една жена
продадох си душата,
за любовта
загубих свободата,
сляп в самота
прокле ме любовта
да съм сам на света.(x2)
Черни огнени очи пеят "обичам те",
викат "обичам те",
а кервана си върви.
Аз не мога да я спра,
обречена на друг,
отдадена на друг,
тя не е за мен жена.
За да те забравя,
тръгвам с коя да е,
все различни уж са,
все едни за мен са те.
Пия и се лъжа колко ми е хубаво,
като изтрезнея намразвам се отново.
Не ме наказвай с измама,
любовта ми е голяма,
ще чакам цели бели нощи
с отворени за теб очи.
Ако бъда неразбран аз,
ти ще бъдеш моята рана,
ще чакам цели бели нощи
с отворени за теб очи.
Всяка нощ за тебе плаках,
ти не знаеш как те чаках,
исках да върна дните,
но жалко, губя те бавно,
малко по малко.(x2)
Кой сега до теб заспива?
Кой целува устните ти?
Колко ли ми се присмива,
щом допуснах да си тръгнеш ти.
Кой сега до теб заспива?
Трябваше това да съм аз,
трябваше да си щастлива,
как съсипах всичко между нас.
Само за теб си мисля аз,
а ти си с друг в този час,
нашата любов за теб е била
само забавна детска игра.
Бог ли ме наказа да обичам теб аз грешнице?
Бог ли ме наказа или дявола прокле ме?
Грешна си и го пише на лицето ти,
и дори на кръста да гориш,
няма да го признаеш,
щом греховете си знаеш.
Грешна си колкото хиляда вещици
и светица да се преродиш,
част от мен пак ще страда,
но ще ти го върне съдбата.
Никой не може да гали косите ти както аз, разбери,
никой не може да гледа в очите ти както аз, разбери.
Боли и ръцете си мразя аз,
защото друга прегръщах с тях,
прехапвам устни пак за това
че не целуват отново теб.
Хиляда пъти казах само теб обичам
и до днес не е така, няма да отричам.
Хиляда пъти аз постъпвам с теб човешки,
но уморих се да прощавам твоите грешки.
Ела, ела, не си жена която може да е сама,
ела, ела, при мен ела, за да превърнем в ден нощта.(x2)